31 юли 2026 · Любомир Горянов · новини

Кой влиза в сравнението на ChatGPT и кой се прескача

От ноември ChatGPT има режим, в който не отговаря, а проучва: питаш го за продукт, той ти задава уточняващи въпроси, обикаля магазини и ревюта и ти връща готово сравнение. Осем месеца по-късно вече знаем и другата половина от историята - какво стана, когато същата компания се опита да сложи и касата вътре в чата. Двете новини заедно казват нещо много конкретно на българския магазин.

Какво точно пусна OpenAI

На 24 ноември 2025 OpenAI обяви shopping research - режим в ChatGPT, който превръща търсенето на продукт в разговор. Не му задаваш ключова дума, а описваш ситуацията си. Той те пита за бюджет, за приоритети, за това как ще ползваш нещото, после обикаля магазини и редакционни сайтове и ти връща персонален наръчник на купувача: конкретни продукти, един до друг, с цени, характеристики и обобщени отзиви. Можеш да махаш продукти, да сменяш условията, да искаш алтернативи.

Пуснато е на телефон и в браузър за всички влезли потребители, включително тези на безплатния план. Не е скъпа корпоративна функция - функция за всеки.

Отдолу върви отделен модел, обучен само за тази задача. По собствената оценка на OpenAI точността при въпроси с няколко условия наведнъж („водоустойчиви, до 300 лева, широки отпред") е 52% срещу 37% за обикновеното търсене в ChatGPT. Далеч от идеала. Но не това е важното число.

Кой решава кой влиза в сравнението

Отговорът на OpenAI е публичен и е по-конкретен, отколкото очакваш. Само че са две отделни решения, а повечето хора ги смесват.

Първо, извън всякакъв спор: продуктовите резултати не са реклами и не се влияят от партньорства на OpenAI. Реклами има, но са отделно и обозначени. Сравнението е органично.

Решение едно: кой продукт изобщо влиза. Тук ChatGPT гледа доколко продуктът отговаря на намерението, и се опира на структурирани метаданни - цена, описание, характеристики - от самите магазини и от посредници, плюс останалото публично съдържание. Ако кажеш бюджет, тежи цената. Ако не кажеш, тежи друго. Тоест влизаш дотолкова, доколкото данните ти описват продукта достатъчно точно, че да съвпадне с нечие описано желание.

Решение две: кой магазин продава този продукт. Когато потребителят цъкне върху продукта, ChatGPT показва списък с магазините, които го предлагат. Тук вече подреждането е по други фактори и OpenAI ги изброява поименно: наличност, цена, качество, и дали си производителят или основният продавач на артикула.

Спри се на последното. Ако препродаваш чужди марки - а това е повечето български магазини - никога няма да си производителят. Единственият фактор, който не можеш да спечелиш, е трайно зает от някой друг. Остават ти три: наличност, цена и качество на данните. Две от трите се решават от каталога ти.

Има и трето, за което малцина знаят. Shopping research чете директно продуктовите страници на публичните магазини и цитира източниците си. А в собствената документация на OpenAI пише и обратното: сайтовете, които блокират автоматизиран достъп, просто се прескачат и се търси друг с подобни продукти. Не се наказват. Пропускат се - което е по-лошо, защото никой не ти го казва.

Затова машинно четимият каталог не е подготовка за бъдещето. Той е единственият ти глас в разговор, който вече тече.

Обратът от март: сравняваш в чата, купуваш на своя сайт

През септември 2025 OpenAI пусна и плащане вътре в чата - Instant Checkout, направено със Stripe, с обявени над един милион Shopify търговци. През март 2026 дръпна назад. Функцията се премести към приложенията, а моделът, който остана, се описва с едно изречение: откриваш в AI, купуваш на своя сайт.

Причината, за която се пише най-често, е скучна и много позната: лоши данни. Информацията, извадена от чужди сайтове, е носела остаряло състояние на наличността, грешни срокове за доставка и неверни цени за доставка. Не можеш да продаваш от името на магазин, чиито данни лъжат.

За теб това значи много просто нещо. ChatGPT върши работата до избора. После ти подава линк и се отдръпва. Човекът идва на твоя сайт и оттам нататък всичко зависи от страницата, която се отваря пред него.

Значи продажбата пак се случва при теб. Печелиш, защото клиентът и парите остават твои. Губиш, ако страницата, на която е пратен, не е тази, която му трябва. И точно там нашите данни показват дупка.

Какво показват нашите числа

На 30 юли извадих от Google Analytics 13 месеца назад за Роси Арт - магазин с 10-годишна история, който движа отблизо. Уточнявам, защото има значение: това не е измерване, което съм правил 13 месеца. Това са данни, които аналитиката е записвала сама, много преди изобщо да се замисля за AI видимост. Собственото ни ежедневно измерване тръгна на 6 юли 2026.

И точно затова числата струват нещо: показват какво е правел AI трафикът, докато никой не е гледал.

Първото е ясно и е добра новина. Над 95% от AI трафика идва от ChatGPT. И наред с началната страница стабилно се появяват етикетните страници - „подарък за зъболекар", „подарък за 8-ми март", „подарък за ветеринарен лекар". Това е чисто AI поведение: човекът описва повода, асистентът намира страницата, която отговаря на повода, и я цитира. Такава страница носи трафик още преди да си пипнал каквото и да е.

Второто е находка за проверка, не присъда. В целия този период посетителят от AI влиза през началната страница в над половината случаи вместо през конкретен продукт или категория. Ангажиментът му е на нивото на останалия трафик - стои, разглежда. Но реализациите му са в пъти по-малко от тези на трафика от другите канали.

Казвам го внимателно, защото трябва да се каже внимателно: това стъпва на единични реализации за тринайсет месеца - толкова малко, че една случайна поръчка мести целия процент. Върху такава извадка не се строят изводи, строят се хипотези. Затова е записано като находка за проверка, а не като резултат, и проверката е насрочена за 1 септември, когато ще има пълен месец с чиста база.

Но посоката, която подсказва, съвпада точно с това, което OpenAI направи през март. Днешното AI търсене вече праща хора. Праща ги обаче на входната врата, не на рафта. А човек, кацнал на началната страница с наум „търсех нещо за подарък на зъболекар", тръгва да търси отначало - в магазин, който вече е бил избран вместо него.

Как се оправя влизането през началната страница

Първо неприятното: не контролираш кой адрес избира асистентът. Няма поле, в което да напишеш „прати ги тук".

Контролираш обаче нещо по-важно - дали изобщо съществува по-добър кандидат от началната и дали той е четим. Началната страница печели по подразбиране, когато е единственото нещо, което ботът разбира със сигурност за теб. Четири лоста:

• Страница за всеки реален въпрос, с отговора в първите редове. Ако човек пита за повод, а ти имаш само каталог по категории, началната остава единственият адрес, който върши работа. Страницата, която отговаря на въпроса, става по-добрият кандидат.
• Продуктовите данни в машинен вид - цена, наличност, идентификатор, доставка. Така конкретният продукт става избираем сам по себе си, вместо ботът да праща човека „към магазина" и да се надява.
• Вътрешни линкове към тези страници. Страница, до която се стига само от менюто, за бота почти не съществува. Ако новото ти съдържание не е линкнато от силните ти страници, то ще си стои невидимо колкото и добро да е.
• Началната да е разпределител, а не витрина. Част от хората ще падат там винаги. Видимо търсене, ясни категории и вход по повод превръщат едно случайно кацане в поръчка, вместо в излизане.

Наличността не е дребна хигиена

Върни се на списъка, по който се подреждат магазините за един и същ продукт. Наличност, цена, качество. Наличността е първата дума и е единствената, която не е нито ценово решение, нито дългосрочна работа - тя е настройка.

Изчерпаните продукти са една от 12-те технически проверки, които правим при всеки одит, и почти никъде не са наред. Изчерпан продукт, който продължава да излиза в резултатите, е обещание, което магазинът не може да изпълни. Изтрит продукт, който връща 404, изхвърля в коша цялата видимост, която страницата е натрупала с години.

При agentic commerce тази настройка вече не е дребна. Асистент, който препоръча продукт, който не може да бъде купен, губи два пъти: клиентът се връща в чата и казва, че не става, а магазинът получава етикет „данните му не са надеждни". Точно това е причината, заради която голямата каса вътре в чата беше дръпната назад. Ако системата вече е била опарена от остарели наличности, познай кои магазини ще подрежда напред.

Какво да направиш, ако имаш магазин

• Наличността я въвеждаш веднъж. Въпросът е дали изобщо излиза навън. Никой не поддържа склад на пет места - платформата превежда едно поле и за клиента, и за машините. Само че точно този превод често го няма: много теми и билдъри не издават продуктова схема изобщо, друга я издава без полето за наличност, трета я дублира с плъгин и двете си противоречат. Резултатът не е, че ботът чете грешна наличност. Той не чете никаква - продуктът за него е снимка с текст отдолу. Проверява се за минута и без никакъв инструмент: копирай адреса на един свой продукт, отвори search.google.com/test/rich-results, залепи го и виж дали излиза блок Product с полета за цена и наличност.
• Продуктовата страница да отговаря, не да рекламира. Цена, размери, материал, срок за доставка, гаранция - в текст, не в снимка. Размерна таблица като картинка не съществува за AI. Adobe го измери миналия месец: продуктовите страници са най-нечетимите за AI страници в един магазин - писах за това тук.
• Ако си на Shopify, каталогът ти вече е вътре - и има екран, който почти никой не е отварял. OpenAI го казва в собствената си документация: за търговците на Shopify продуктовите данни вече са интегрирани в ChatGPT през Shopify Catalog, без магазинът да прави каквото и да е. Отвори admin.shopify.com/agentic (през менюто се намира трудно) и ще видиш кои AI канали са включени, колко продукта са синхронизирани и дали политиките ти минават изискванията. Проверих го на жив български магазин: ChatGPT и Copilot зелени, стотици продукти синхронизирани, никой не беше пипал нищо.
• На същия екран има две неща, които стоят неотметнати при всички. Първото е Shopify Knowledge Base - отделен източник, който трябва да инсталираш, и от който AI взима отговорите за доставка, връщане, гаранция и срокове. Без него продуктите ти ги има, но бизнесът ти мълчи. Второто е Test a query: пишеш реална клиентска заявка и виждаш как се класират твоите продукти, плюс оценка за качеството на обявата - пълнота на описанието, покритие със снимки, данни за вариантите. Безплатно измерване, вградено в админа ти.
• Продукт, скрит от търсачките, е скрит и от AI каналите. Ако някой е сложил „не индексирай" на част от каталога, тази част не участва никъде. Същото важи и за продукти зад парола или само за B2B.
• Не блокирай ботовете. Това е най-евтиният начин да изчезнеш. По документацията на OpenAI, когато сайт блокира автоматизиран достъп, shopping research просто го прескача и взима подобни продукти отдругаде. Много магазини го правят, без да знаят - от защита срещу ботове, включена от някой преди години.
• Мери AI като канал за откриване, не като канал за поръчки. По конверсия ще изглежда слаб. По нови клиенти ще бъде честен. Съдиш ли го само по последния клик, ще го изключиш точно преди да порасне.

Колко време имаш

По-малко, отколкото ти се струва, и повече, отколкото се плашиш.

Проучване на Shopfully от април показва, че 19% от българските потребители вече са използвали AI приложение, за да намерят най-добрата оферта. Всеки пети. Глобално IBM отчита 45%. Не говорим за далечен пазар.

От другата страна: сравнението вече работи и на български, но търговската инфраструктура около него - подадените каталози, автоматичното плащане - тръгна от Америка и още не е тук. Тоест точно сега си в прозореца, в който конкурентът ти също не е подреден. После всички ще започнат едновременно и ще спечели този, който е бил готов преди старта.

Аз това го правя на живо, с два реални магазина, и качвам числата, включително когато не изглеждат добре. Находката по-горе е точно такъв случай - можех да я премълча.

Чести въпроси